скиторило

Речник на българския език

1. скиторило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скиторило е производна форма на скиторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скиторило — мин. деят. св. прич. ср. р.

скиторило е производна форма на скиторя (мин. деят. св. прич. ср. р.).