скиторила

Речник на българския език

1. скиторила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скиторила е производна форма на скиторя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скиторила — мин. деят. св. прич. ж. р.

скиторила е производна форма на скиторя (мин. деят. св. прич. ж. р.).