скиторело

Речник на българския език

1. скиторело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скиторело е производна форма на скиторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скиторело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скиторело е производна форма на скиторя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).