скиторели

Речник на българския език

1. скиторели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

скиторели е производна форма на скиторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скиторели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

скиторели е производна форма на скиторя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).