скиторела

Речник на българския език

1. скиторела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скиторела е производна форма на скиторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скиторела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

скиторела е производна форма на скиторя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).