скиторел

Речник на българския език

1. скиторел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скиторел е производна форма на скиторя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скиторел — мин. деят. несв. прич. м. р.

скиторел е производна форма на скиторя (мин. деят. несв. прич. м. р.).