скверняло

Речник на българския език

1. скверняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скверняло е производна форма на скверня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скверняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скверняло е производна форма на скверня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).