сквернило

Речник на българския език

1. сквернило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сквернило е производна форма на скверня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сквернило — мин. деят. св. прич. ср. р.

сквернило е производна форма на скверня (мин. деят. св. прич. ср. р.).