сквернили

Речник на българския език

1. сквернили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сквернили е производна форма на скверня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сквернили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сквернили е производна форма на скверня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).