сквернил

Речник на българския език

1. сквернил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сквернил е производна форма на скверня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сквернил — мин. деят. св. прич. м. р.

сквернил е производна форма на скверня (мин. деят. св. прич. м. р.).