сквернели

Речник на българския език

1. сквернели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сквернели е производна форма на скверня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сквернели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сквернели е производна форма на скверня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).