скастрела

Речник на българския език

1. скастрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скастрела е производна форма на скастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скастрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

скастрела е производна форма на скастря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).