скандирало

Речник на българския език

1. скандирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скандирало е производна форма на скандирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скандирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скандирало е производна форма на скандирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. скандирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

скандирало е производна форма на скандирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. скандирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скандирало е производна форма на скандирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).