скандализирал

Речник на българския език

1. скандализирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скандализирал е производна форма на скандализирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скандализирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скандализирал е производна форма на скандализирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скандализирал — мин. деят. св. прич. м. р.

скандализирал е производна форма на скандализирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скандализирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скандализирал е производна форма на скандализирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).