скалъпила

Речник на българския език

1. скалъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скалъпила е производна форма на скалъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скалъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

скалъпила е производна форма на скалъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).