скалъпил

Речник на българския език

1. скалъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скалъпил е производна форма на скалъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скалъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

скалъпил е производна форма на скалъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).