скалъпело

Речник на българския език

1. скалъпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скалъпело е производна форма на скалъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скалъпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скалъпело е производна форма на скалъпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).