скалъпели

Речник на българския език

1. скалъпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

скалъпели е производна форма на скалъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скалъпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

скалъпели е производна форма на скалъпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).