скалъпел

Речник на българския език

1. скалъпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скалъпел е производна форма на скалъпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скалъпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

скалъпел е производна форма на скалъпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).