сияело

Речник на българския език

1. сияело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сияело е производна форма на сияя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сияело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сияело е производна форма на сияя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).