сияели

Речник на българския език

1. сияели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сияели е производна форма на сияя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сияели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сияели е производна форма на сияя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).