сияел

Речник на българския език

1. сияел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сияел е производна форма на сияя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сияел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сияел е производна форма на сияя (мин. деят. несв. прич. м. р.).