ситуирало

Речник на българския език

1. ситуирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ситуирало е производна форма на ситуирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ситуирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ситуирало е производна форма на ситуирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ситуирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ситуирало е производна форма на ситуирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ситуирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ситуирало е производна форма на ситуирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).