ситните

Речник на българския език

1. ситните — мн. ч. членувано

ситните е производна форма на ситен (мн. ч. членувано).

2. ситните — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ситните е производна форма на ситня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. ситните — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ситните е производна форма на ситня (сег. вр., 2 л., мн. ч.).