синхронизирало

Речник на българския език

1. синхронизирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

синхронизирало е производна форма на синхронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. синхронизирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

синхронизирало е производна форма на синхронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. синхронизирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

синхронизирало е производна форма на синхронизирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. синхронизирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

синхронизирало е производна форма на синхронизирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).