синхронизирал

Речник на българския език

1. синхронизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

синхронизирал е производна форма на синхронизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. синхронизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

синхронизирал е производна форма на синхронизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. синхронизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

синхронизирал е производна форма на синхронизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. синхронизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

синхронизирал е производна форма на синхронизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).