синкопирахте

Речник на българския език

1. синкопирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

синкопирахте е производна форма на синкопирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. синкопирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

синкопирахте е производна форма на синкопирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).