синкопираха

Речник на българския език

1. синкопираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

синкопираха е производна форма на синкопирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. синкопираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

синкопираха е производна форма на синкопирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).