синкопирах

Речник на българския език

1. синкопирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

синкопирах е производна форма на синкопирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. синкопирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

синкопирах е производна форма на синкопирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).