синкопирал си

Речник на българския език

1. синкопирал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

синкопирал си е производна форма на синкопирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. синкопирал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

синкопирал си е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. синкопирал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

синкопирал си е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).