синкопирал е

Речник на българския език

1. синкопирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

синкопирал е е производна форма на синкопирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. синкопирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

синкопирал е е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. синкопирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

синкопирал е е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).