синкопирало

Речник на българския език

1. синкопирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

синкопирало е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. синкопирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

синкопирало е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. синкопирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

синкопирало е производна форма на синкопирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. синкопирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

синкопирало е производна форма на синкопирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).