синкопирали

Речник на българския език

1. синкопирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

синкопирали е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. синкопирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

синкопирали е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. синкопирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

синкопирали е производна форма на синкопирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. синкопирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

синкопирали е производна форма на синкопирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).