синкопирала си

Речник на българския език

1. синкопирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

синкопирала си е производна форма на синкопирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. синкопирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

синкопирала си е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. синкопирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

синкопирала си е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).