синкопирала е

Речник на българския език

1. синкопирала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

синкопирала е е производна форма на синкопирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. синкопирала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

синкопирала е е производна форма на синкопирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. синкопирала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

синкопирала е е производна форма на синкопирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).