синкопира

Речник на българския език

1. синкопира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

синкопира е производна форма на синкопирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. синкопира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

синкопира е производна форма на синкопирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. синкопира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

синкопира е производна форма на синкопирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).