синеели

Речник на българския език

1. синеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

синеели е производна форма на синея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. синеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

синеели е производна форма на синея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).