синджир

Речник на българския език

синджѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. синджири, (два) синджира, м.
1. Верига от метални халки. Синджирът се заключва с катинар.
2. Вид проста плетка.същ. умал. синджирче, мн. синджирчета, ср. Ходя със сребърно синджирче на врата.прил. синджирен, синджирена, синджирено, мн. синджирени.

Грешни изписвания (1)

  • сенджир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. син-джир
непълен член син-джи-ра
пълен член син-джи-рът
мн.ч. син-джи-ри
членувано син-джи-ри-те
бройна форма син-джи-ра
звателна форма