силило

Речник на българския език

1. силило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

силило е производна форма на силя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. силило — мин. деят. св. прич. ср. р.

силило е производна форма на силя (мин. деят. св. прич. ср. р.).