силила

Речник на българския език

1. силила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

силила е производна форма на силя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. силила — мин. деят. св. прич. ж. р.

силила е производна форма на силя (мин. деят. св. прич. ж. р.).