сечете

Речник на българския език

1. сечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

сечете е производна форма на сека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сечете — повелително наклонение, мн. ч.

сечете е производна форма на сека (повелително наклонение, мн. ч.).