сецнело

Речник на българския език

1. сецнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сецнело е производна форма на сецна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сецнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сецнело е производна форма на сецна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).