сецнел

Речник на българския език

1. сецнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сецнел е производна форма на сецна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сецнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сецнел е производна форма на сецна (мин. деят. несв. прич. м. р.).