сефтосвахте

Речник на българския език

1. сефтосвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сефтосвахте е производна форма на сефтосвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сефтосвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сефтосвахте е производна форма на сефтосвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).