сефтосвало

Речник на българския език

1. сефтосвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сефтосвало е производна форма на сефтосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сефтосвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сефтосвало е производна форма на сефтосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сефтосвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сефтосвало е производна форма на сефтосвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сефтосвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сефтосвало е производна форма на сефтосвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).