сефтосаха

Речник на българския език

1. сефтосаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сефтосаха е производна форма на сефтосам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сефтосаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

сефтосаха е производна форма на сефтосам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).