сервилничили

Речник на българския език

1. сервилничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сервилничили е производна форма на сервилнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сервилничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сервилничили е производна форма на сервилнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).