сепнела

Речник на българския език

1. сепнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сепнела е производна форма на сепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сепнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

сепнела е производна форма на сепна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).