сепнел

Речник на българския език

1. сепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сепнел е производна форма на сепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

сепнел е производна форма на сепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).