сепнал

Речник на българския език

1. сепнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сепнал е производна форма на сепна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сепнал — мин. деят. св. прич. м. р.

сепнал е производна форма на сепна (мин. деят. св. прич. м. р.).